бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

упражнение по възхита

Posted by late на 09.07.2011

загубвам идентичността си
събличам кожата
раздувам белите дробове
олекотявам
изтънялото тяло повръща думи
обли правоъгълни вкопчени в кръг
сянката е дълга и лека
покрива остатъците ми
гради надгробната им плоча
пръстта се огъва
пръстите са смирени
влажната тишина се вбива в устните
разтяга ги протяга ги
изтръгва кротката усмивка
тялото е голо плътно съхранено
душата е топла
тъмното е дълбоко
кръвните телца облагородяват времето
въздухът се насища
дланите чертаят кръст
от който пониква слънчоглед
окото му едро прозирно всевиждащо
изтръгва деня
омекотява ребрата му
укротява пулса му
изяжда го
изяжда ме
остатъците ми
името ми
от гърлото пониква трева
светъл венец около надгробната плоча
притиснала изгубената ми идентичност

потопена в сянката
кожата ми прозирно сияе

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: