бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

жан ив, две години и пет месеца по-късно

Posted by late на 13.07.2011

жан ив – вик, който бледият сняг полага върху езика ми. минутите се топят като черната котка,
която се превръща в дом на снежинките. мъртвобледи. тънки и хрупкави. кристални.
жан ив – окото, с което денят ме полага в шепите си. кожата настръхва,
клепачите удрят на кухо. градът плаче.
жан ив – протегнати ръце на счупен приятел. месецът е недъгав, а глупостта мърка.
жан ив – отворена врата без дъно. пътят е кратък. ребрата прекършени.
жан ив – мотивът да се събудя и да изложа кожата си на припек. погледите хапят.
жан ив – когато пръстите ми докосват, желанието прегаря.
жан ив – мисълта, която жадно изсмуква тунелите на ж. фенерите на ф чертаят хълбок.
картината е мъртвопияна. децата спят.
жан ив – изгоряла наполовина цигара. недоумрял спомен. ръцете галят.
жан ив – сърце, което иска. точка, която се превръща в многоточие.
жан ив – пробивам окото ти с поглед. разтеглям устните ти, тишината ти. езикът ти пари.
жан ив – превалям над нощта ти. суча думите ти. изтичам в гърлото ти. тъгата е нож с две остриета.
жан ив – животворният ръб, на който вися. кратък си.
жан ив – татуирам те в мислите си. изплювам те.
жан ив – не умирай. играта е моя. светът е завесата, с която се повивам.
жан ив – не умирай. играта е моя.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: