бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

не казва нищо

Posted by late на 05.08.2011

когато прозорецът е затворен
попива мъглата на думите
повива очите си с глина
посажда смокиня в презрелия двор на есента
и бавно изчезва в небето

обстреляно с гълъби

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: