бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

20. 05. 09.

Posted by late на 07.08.2011

Да оставиш мълчанието си да изтече през спуканите ти вени
Да затвориш очи и да чуеш забавения пулс на мисълта си
Да скъсаш косите си (бавно, на кичури)
Да полееш думите си с хладно презрение
Да превиеш гръбнака на всяко новородено изречение
Да изрежеш нощта и да я пъхнеш в ухото на деня
Да целунеш хладното си чело
Да увиеш времето в бялата си пижама
Да изровиш буца кал от повяхналата си утроба
Да тичаш с двата си счупени крака
Да бъдеш убиецът в собствената си история
Да извършиш най-подлото престъпление срещу себе си

И да оставиш последната страница недописана

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: