бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

която остава

Posted by late на 02.09.2011

денят е будя се буди ме
грачи мило зловещо
вратата е празна
стоя и гледам
стои и гледа
обута в обувките
пръст кал иззад зъбите
мило зловещо
стои и гледа
в сърцето на небето
морна прегоряла от слънцето
мило зловещо грачи
стаята сива сенките бледи
вратата която остава

стоя и гледам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: