бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

в два и половина

Posted by late на 14.09.2011

светят неистово светофари
треперят реки
слънца се вбиват в забравени континенти
играят деца жени се препичат на тротоари

да запълня редовете с въздух

коледен подарък
насред лято
да те увия
да те адресирам
да те изпратя
препоръчано

морни пеперуди прекрачват прашни прагове
прегорели пръсти просят

стоиш (лятото преваля през балкона)
в окото ти забождам карфица (омекотявам те, обезболявам се)
правя супа (думите скимтят, изписват се)

петелът отсреща е сън
будилник стенен часовник

навиваш пружината
изскачат минутите

като риба в стомаха
времето клокочи бълбука
повдига неравномерно хрилете си
изгаря прегаря животът

свит на кълбо. прострелян в думите.

трупът нежно
тихо безжалостно

разтваря пръсти. оформя юмрук.

нежно тихо
безжалостно

свита на кълбо. простреляна в думите.
разтварям пръсти. оформям юмрук.

дъждът се стича в сивото на очите
времето препуска наобратно
въртя се в кръг

занимаваш се. до четири и петнадесет.
спускаш щорите. свиваш цигара от прокъсаните завеси.
измачкваш самоуверените ръце. надуваш думата.
изостряш слуха. изпускаш езика.

слънчев лъч
опитомен прерязан
заклещва
очното дъно

надига се вятърът
кръстосва сянка с небето

какво ако

думата падне по гръб
изхлузи окончанието си
отърси смисъла си
и хладнокръвно забие
превратния си безсмисъл
в окото на времето

какво ако

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: