бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

в този миг на бавна тишина

Posted by late на 15.09.2011

телефонът звъни
пречупва тишината
оглушала
от толкова удари

звъниш онемяла от толкова тишина
чукаш на вратата ми търсиш опора

между ребрата ми искаш звъниш
разчленяваш езика ми

отлепяш кожата ми пъхаш пръст
и око любопитно жадно желаещо

звъни телефонът звъниш
на пода разнищена
от толкова
звуци пронизана

тишината оглушала
в гърлото моето
бавно се стича изтича

ръката ти
оплетена в жица
чертае кръст милва ангел

звъни телефонът
търсиш опора

от толкова тишина озарен
гласът ми полита отлита

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: