бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

това е

Posted by late на 01.10.2011

скитащ часовник окачен на върха на езика тик-так тик-так минутите разпъват душата кожата бяла и тежка покосена от пороя режещи хладни листа есента есента и нямат име тези очи и няма изход тази врата на кръст а тялото свито прегънато в топлата кал коленете млади брадичката крехка дланите дланите навътре в дълбокото в пръстта глинени са веждите девойко девойко песента е същата хубава девойко виното хапе отнесени са ръцете ти си мъх върху устните които жадуват жадуват отсреща облаци черни отнемат вика засядат в гърлото напиват земята попиват кръвта дълбоко дълбоко през пет вселени в девета и светли дъна и безпаменти нощи разплетени сънища разбунтувани думи езици търсещи тъмен подслон вечен покой отрязан окован главата тежи пари виното девойко девойко

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

«
 
%d bloggers like this: