бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

(ще те обичам тихо. не се плаши)

Posted by late на 04.10.2011

здравей
здравей

днес точно нямам име и възраст, но много ми е приятно да се запозная с теб
те и без това нямат значение за добрия диалог
смисълът е във виното, което никога не успявам да допия
виното, което никога не ми достига
и смисълът, който изтича безвъзвратно след всяка глътка
не, изпълва се с всяка глътка
смисълът или тялото
и двете
и двете. като деца, срещнали се случайно на ръба на залеза. скачат. отлитат. замират.
изчезването като абсолютно освобождаване
като абсолютна тишина. покой зад зъбите.
само сенки на птици върху белотата й
и пръст, който бавно натиска спусъка
нежна е нощта и далечен споменът за искрения детски смях
и ръката, която гали, търси опора. бели прилепи притискат мозъка.
болезненото опиянение от мекотата на чуждата кожа
барабанът засича.
пеперудите грижовно попиват капките пот. кръвта оцветява в зелено сърцето.
прилепите излизат на светло.
кожата се стопява в мрака. желанието, обезглавено, срича своите букви
пеперудите се разпадат на прах, а сърцето прескача няколко такта
и страхът, ням похлупак, поглъща окото. изяжда лицето.
буквите се скриват в дулото на пистолета
изяждам се. настръхват тревите
залезът гали моята липса
и няма устни, които да утолят огромната жажда
и няма око, което да се взре в отражението си
камъните, мои братя и сестри, шептят тихо в топлата дупка
възможно ли е да се предугади какво ще бъде, като се превърнем в пясък
казва ехото и оставя следата си нежно да свети в безкрая
като злато или неизречена свидна дума
като окото ти, което ме гледа свирепо. и нежно.
топлината му кара камъка да се излюпи
да се изпише повторно. без край и среда. само начало, оковано в тежка носталгия.
несъществено, тук и сега, мисълта се изписва като с бръснач върху челото
избягва повторенията. съска и мърка.
обезсмисля се в стремежа си към истина, вдишва и издишва аромат на вино
опива действията. ръката става брутална. юмрукът в стомаха ти. точен удар. тежък замах.
камъкът се превива. един бял прилеп увисва в белотата от липсващата дума
кърви насиненият труп. кърви нараненото минало.
тревите униват, слънцето се скрива зад пясъчна ивица
изсъхнала – думата ти кълве реброто ми. обещанието, което оставяш след себе си.
като ехо в жадната паст на съзнанието
като пробита лодка в безсънието на океана
пълна с лица
и с твоите жертви. моето обезличаване. моето детство.
безспирно рисувам лицето ти
извайвам дъха ти. когато най-много боли.
сътворявайки теб, доизмислям себе си
кръвта попива навсякъде и извира отвсякъде
татуирам сътворението върху езика си. потъвам.
ребрата ми потръпват, небето се отдръпва
под кожата ми – гробни цветя окичват трупа на спасителя.
а пеперудите са хищни
и морни. отлепям те от тялото си. изхвърлям те.
(ще те обичам тихо. не се плаши.)

текст (скайпен): м. & в.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: