бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for ноември, 2011

безжалостно категорични

Posted by late на 29.11.2011

са понякога кориците. обожавам, когато в погледа ми се настани такава.

Free Image Hosting at www.ImageShack.us

съвършена, настоятелна и категорична. корица, която ме кара силно да пожелая книгата, без да имам нужда дори да я разлиствам и преглеждам по-обстойно, за да реша дали да си я купя. обичам такива корици. дивя им се от сърце.

Advertisements

Posted in не е за пропускане, предстоящо за четене | Leave a Comment »

ъгъл

Posted by late на 28.11.2011

ти
ши
на
та
в
сен
ките
се
разтваря
целуват листата слънцето
галят неистово облите върхове на часовете

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

„нощна стража“ на рембранд“

Posted by late на 27.11.2011

биографична драма, 2007 г.

копродукция на: великобритания,
полша, канада, холандия.

тази вечер, канал 1, 22:55 ч.

участват: мартин фрийман, емили холмс,
джоди мей, ева бъртистъл, тоби джоунс,
натали прес и др.

сценарист и режисьор: питър грийнауей.

Posted in разходка из тв-програмите | Leave a Comment »

завоалирано

Posted by late на 27.11.2011

се гонят и звънтят
сенки зааключени в думите

бухал провиснал в килера
наедрляло дете завързано

и няма иситна
която да разтвори завесите

и няма сила
която да предотврати удара

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

корица с история

Posted by late на 21.11.2011

Текстът е писан за „View Sofia“, където е и публикуван, и има идея да бъде началото на любопитна колонка.
Аз лично не бих споделяла ентусиазма му. Неведоми са пътищата….

Запленен си от корицата на поредното списание, което небрежно прелистваш? Очарован или леко ядосан си от дизайна – прекалено провокативен, семпъл, ярък или крещящ. А замислял ли си се за историята, която стои зад тези лъскави изображения? Къде е скритата нишка на Ариадна? А коя е Ариадна?

В настоящата рубрика екипът на „Вю София” периодично ще разбулва тайните около известни и не чак толкова известни корици на култови списания.

За начало избрахме корицата на списание „Лайф” от 28-и септември, 1928 година:

Free Image Hosting at www.ImageShack.us

Петте дами, изобразени на нея, са типични представители на актуалния по това време моден стил, наричан „flapper”. Английската дума „flapper” е жаргон и означава млада дама, току-що навлязла в обществото, с доста разкрепостено поведение. Flapper идва от думата flap, като едно от значенията й е „махам, пляскам (с криле), пърхам“. В конкретния случай със стила „флепър“, пряката асоциация е с малка птица, пърхаща с криле, докато се учи да лети.

Модният стил „флепър“ се утвърждава 20-те години на ХХ век, когато се извършва и съществена проямна в обществения статут на жената. Флепър-дамите са с провокативен външен вид, често определян като дързък – къси прически с бретон, плътно прилепнала към главата шапка, обикновено „клош“, пристегнати гърди, силен грим. Много често тези дами могат да бъдат видени в някой бар, с цигара в ръка, над чаша уютно питие, полюляващи се ритмично под звуците на различни джазови импровизации.

20-те години на ХХ век са известни още като „Ерата на джаза“ и, съвсем в духа на времето, се появяват и нови танци като „чарлстон“, „шими“, „блек ботъм“ и „бъни хъг“. Това, разбира се, рефлектира върху вечерното облекло на флепър-дамите – премахва се неудобният корсет, дължината на полите се скъсява до ниво, в което да се открива коляното, така че да са удобни за бързите и горещи танци, роклите обикновено са с голи рамене и гърбове и отпусната, права, талия. По принцип, начинът на обличане е силно повлиян от френската модна линия, утвърдена от Коко Шанел, и придава по-млад и леко момчешки вид на дамите.

Извън поромените в облеклото, флепър-дамите карат автомобили и колела, могат да гласуват и са привърженички на свободния секс. Като цяло – стилът „флепър“ се свързва с пренебрегването на общоприетите социални и сексуални норми и става символ на променения обществен статут на жената, която вече излиза извън ролята на „стояща в дома съпруга“ и започва да изисква правото си на собствена работа, лични интереси и навици.

Художникът на корицата на коментирания брой на списание „Лайф“ – Ръсел Патерсън (Russell Patterson, 1893 – 1977), е известен за времето си карикатурист, илюстратор и сценичен дизайнер. Чрез илюстрациите си Патерсън е утвърждавал модния стил „флепър“ и много дами са „сверявали часовника си“ за нововъведенията в стила от неговите творби.

Изобразените на разглежданата корица дами, четат актуални за времето си таблоиди, с типични топ-новини на заглавните си страници. Първият таблоид в Америка излиза през 1919 година, така че през 1928 година, откогато е и въпросната илюстрация, тези жълти вестници вече задават своеобразна култура. Освен това, както се вижда, дамите се возят в метро, като тук е интересно да се отбележи, че историята на метрото датира от 1863 година, когато в Лондон е била открита първата метролиния, като композицициите са били теглени от парен локомотив. Едва през 1890 година в Лондонското метро е била построена и първата електрическа линия. Следващият град, в който се появява метро, е Глазгоу, Шотландия – 1891 година, следван от Бостън, Америка – 1897 година.

В заключение можем да кажем, че илюстрацията върху корицата на списание „Лайф“ от 28-и септември, 1928 година е и своеобразен предведстник на съвременното ни общество и неговите ключови особености. Като например културата (а зощо не и модата?) „метро“, пряко свързана с все по-забързания начин на живот, в който личното време се превръща в лукс и обществените превозни средства – метро, трамвай, тролей, автобус, стават основните подиуми, на които съвременният човек не просто показва новите си дрехи, но и успява да получи своята бърза (в унисон със забързаното време) доза информация, разлиствайки сутрешните таблоиди.

Любопитни факти от времето, в което излиза въпросната корица – 20-те-30-те години на ХХ век:

Излъчен е първият анимационен филм за Мики Маус – „Steamboat Willie”, създаден съвместно от Уолтър Дисни и Ъб Айуъркс. Това е и първият озвучен филм на компанията „Уолт Дисни”.

Раздадени са първите „Оскар”-и.

Александър Флеминг създава пеницилина.

Продаден е първият телевизор – „Daven” за 75 долара.

Posted in не е за пропускане | Leave a Comment »