бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Хубава работа, ама българска!

Posted by late на 17.12.2011

На 15.12.2011 г. бе връчена поредната, десета, награда „Хеликон“ за съвременна българска художествена проза. Призът този път получи Васил Георгиев за сборника си с разкази „Деград“ (ИК „Сиела“). Лично аз не се изненадвам защо такива нискокачествени текстове, първо – биват номинирани, и второ – награждавани.

Наградата „Хеликон“ никога не е била маркер за стойностна литература. Целят се масовия вкус и добрите продажби. Всичко е бизнес. За съжаление. Да трупаш бизнес дивиденти на гърба на без друго не особено процъфтяващата българска литература си е кощунство. Поне за истинските ценители на литературата. Още повече, когато въпросният конкурс-награда вече е придобил някаква известност и съвсем спокойно може да подаде рамо именно на качествените текстове, каквито, безспорно, има в българската литература. Но, не, политиката на „Хеликон“-ци е съвсем друга. Пък и когато постоянният член, и своеобразно лице на въпросната награда – Йордан Ефтимов, в националния ефир обявява, с ръка на сърцето, че от всичките 40 и кусур книги, които журито трябва да изчете за цялата година, за да отсеее най-доброто, успява да прочете като хората, тоест – бавно и задълбочено, само 4-и, то става ясно защо книги като „Деград“ стават победители, а автори като Радослав Парушев и Калин Терзийски – фаворити на журито. Техните почерци са такива – за бързо четене, неангажиращи нито мозъка, нито сетивата. Текстовете им могат да се четат всякак – в полубудно или в ужасно уморено състояние, когато принципно човек не е адекватен за смислени занимания. В метрото, в супермаркета, сред 1001-то задължения на деня. Подобни книги не биха могли и да се четат по друг начин, защото не носят нищо ценно в себе си, което да провокира към по-задълбочен и изострен поглед, вперен в редовете им.

Така че – съвсем нормално е точно такива книги да бъдат номинирани. И награждавани. Още повече като се има предвид бързината, с която уважаемото жури трябва да чете, предвид сроковете и препълнените кашони. Отгоре-отгоре. За отчитане на дейност, но не и за добро свършване на това, за което си нает. Хубава работа, ама българска, както е обичайно да се казва в подобни случаи.

Подобно на издателство „Сиела“, което се опитва да се превърне в монопол на книжния пазар, и награда „Хеликон“, се превръща в такъв. А монополите, знайно е, концентрират усилията си върху печалбите, по лесния начин, чрез лесната за зарибяване и спечелване за клиент масова публика. От това страда единствено качествената българска литература. И читателите, които жадуват за нея. Уви.

Мисля си обаче, че „Хеликон“-наградата не бива да помрачава духа на обичащите стойностната литература, защото вратички към промотирането на добра литература и спечелването на ценни читатели винаги има. Както има и смисъл да се влагат средства и усилия в издаването на наистина добри литературни текстове.

Тук е мястото да благодаря на Мартин Христов и издателство „Ерго“ за издание като „Чекмедже за единични неща“, сборник с разкази от Гергана Пожарски. Невероятен краен продукт! Аз лично съм маниак на тема оформление на книги и смятам, че книгата трябва да е преди всичко естетически продукт. Нещо като добре изработено дизайнерско бижу, което доставя наслада на окото. Уникално. И красиво.

След като преди дни забелязах „Чекмедже за единични неща“ из електронната мрежа (вж. поста от 10.12.2011 г.), вчера си я купих и още не мога да престана да й се удивлявам – корица, първи страници, хартия, шрифт на текст – всичко е така добре подбрано! Дори още не пристъпвам към зачитането й. Всяко удоволствие – с времето си : ). Художник на книгата е Ина Бъчварова. Специални адмирации! След тази й работа, ще си отварям очите и за други нейни „произведения“ : ).

В заключение – наистина смятам, че има смисъл в произвеждането на добри книги. Стойностната литература може да бъде вкарана в домовете на четящите хора. Убедена съм в това.

П.П. Бях уведомена по имейл, че книгите, които уважаемото жури трябва да изчете за цялата година, за да отсее най-добрите 12, от които пък да излъчи основния победител, с етикет „Най-доброто от най-доброто“, не били 40 и кусур, а 141. Добре. Така да бъде. Не смятам обаче, че проблемът на награда „Хеликон“ се съдържа в една цифра. Или поне – не точно в тази. Поради което и акцентът на моя коментар е в съвсем друга насока.

3 Отговора to “Хубава работа, ама българска!”

  1. […] отнесе, но буквално ден след него Ваня от Бодил написа това. Принципно се вслушвам в мнението и, въпреки, че […]

  2. Геновева Кръстева said

    А кои бяха Вашите фаворити за наградата? Или кои са Вашите бг автори? Във въпросите ми няма злобливост или заяждане, във виртуалното пространство няма как да отразиш емоцията си, но в този случай приемете, че питам напълно спокойно и с равен тон – комуникативно и с единствена цел да получа информация. Или може би да предизвикам диалог. Не съм фен на В. Георгиев, Всъщност – не съм ничий специален фен, не работя в издателство и не съм PR – легитимен или не – на никой от авторите. Просто читател. Следящ читател.

  3. late said

    Здравейте! И аз говоря от позицията единствено и само на читател. Нищо повече.

    Бг автори, които са ме провокирали по един или друг начин и които харесвам, са:

    Елена Алексиева, Мария Радулова, Силвия Томова, Мария Станкова (ранните й текстове; впоследствие леко ме разочарова и спрях да я чета), кратките прози на Мартин Златев (не са издавани в отделна книжка), тези на Мария Липискова (май вече излязоха или скоро ще, но в интернет има достатъчно, при това – добри), експерименталната книга „Жулиет Летърс“ на Мария Каро (която 2010 издаде „Дишащия хълм“ под името Бети Файон, книжа, която ще прочета в близко бъдеще), разказите на Васил Прасков (също неиздавани в отделна книга) и, след като вече прочетох разказите на Гергана Пожарски, спокойно мога да кажа, че този автор се нарежда сред любимите ми, както и Оля Стоянова, която ме заинтригува с излезлия в края на миналата година сборник с разкази „Какво сънуват вълците“.

    Общо взето – това. А кои са българските автори, импониращи на Вашия вкус? : )

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: