бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

с вкус на зима (из архива)

Posted by late на 22.12.2011

в стомаха ми назрява едно притеснение.
със сиви клони. с разсейки. от бодли.

внимавам да не ми счупи гръбнака.
опитвам се да съм цяла.

топката в стомаха е като мираж.
който упорито заявява себе си.

като мъгла, капеща от дърво. бавно и отмерено.
крайници, които искат да им позволиш да се раздвижат.
но за целта – трябва да спреш да се движиш самият ти.
да се превърнеш на свой ред в мираж.
без крайници, спонтанностти и желания за движения.

да станеш кухо тяло, готово да почувства
онзи растящ в стомаха му бодлив треволяк.

да падаш.

падането е постоянна величина.
единствена реалност, която сетивата ми регистрират.
гледката е с усещане за зима.
едри клони и парчета сиво небе между пръстите им.

стоя сгушена в себе си. в полумрака.
усещам топлината на спрялото време.
чувам тишината, която диша толкова равномерно.

завирам се в ъгъла си, защото там е истината (ми).

понякога в погледа ми се вмъква вирджиния улф.
страшно крехка. до степен на чупливост.
изниква без конкретна причина.
просто така. плаха. фина. чуплива.

и сeга стои там. моят поглед е нейният ъгъл.
тя тихо се свива в него.

профилът й е застинал. стените ми се страхуват да не го счупят.
не мърдам. в тази поза на новородено. изрязвам ръбовете си.

гледката е с вкус на зима.

06.12.2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: