бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

в точно тази минута

Posted by late на 04.01.2012

заключваш тялото
(главата е свита
спукана сгъната)

изпушваш последния час
(някак така без желание
и с тежко безразличие)

прегъваш присъствието си
(намачкваш го смачкваш го
стриваш го и леко издухваш)

после събличаш кожата
(оголваш душата
разтваряш й зъбите –

от толкова кариеси
никава светлина не й е останала)

и накрая (като във всеки край)
задушаваш (удушваш отпушваш)
тези малки (и тези големи)
навици за движение

забиваш петите в небето
(провисваш ръце)
и кротко заспиваш

до другата есен
до другата есен

(04.02.2010)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: