бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

приказка

Posted by late на 04.01.2012

светя в тъмното,
глуха и няма,
те – тичат.
редовете се нижат,
надолу пътеката спира да диша,
тревите се къпят,
устната ми кухина –
глуха и няма,
развъжда тюлени,
дамата е бяла и сочна,
птица с избодени криле
и нарисувани очи,
тютюнев дим обгражда дъното,
скалите са бледи и мъртви.
дядо, дядо,
когато мине оловният войник,
счупи ме, на две неравни половини,
отрежи лявото ми ухо и нахрани себе си.

(треперят буквите,
дъждът отмерено танцува степ
върху ребрата ми.
рибите плуват, с отсечени глави,
глухо и нямо,
дълбаят имената си в тинята.

аз – светя.)

(03.10.2009)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: