бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for 10.01.2012

той и тя

Posted by late на 10.01.2012

той е на повече години отколкото трябва
тя е на по-малко но никак не й личат
когато духа вятър
тя стиска със зъби коленете му
когато вали дъжд
той прямо приглажда косите й

когато не духа вятър нито пък вали дъжд
той и тя притискат вдъхновено телата си
(дълбоко под земята
дълбоко в пръстта)
той пуска нежни думи в ухото й
тя гальовно скърца със зъби

някъде отгоре (почти в небето)
слънцето кротко пече ли пече

Advertisements

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

28.05.09. :

Posted by late на 10.01.2012

къс светлина на върха на езика

яде ме
и боцка отвътре
заравя съня ми
(иска ме само за себе си)
дните ни вече са станали двеста
а думите които инжектира в утробата ми
(всяка сутрин с къс светлина върху езика)
пускат отровни корени
(само за себе си ме иска)

(събличам дневната светлина
обелвам езика
изхвърлям ненужните ходове
давя се)

тази сутрин
къс светлина
на върха на езика (ти)

яде ме
и боцка отвътре

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

глухарче

Posted by late на 10.01.2012

не мърдам, докато денят шуми през прозореца.
не вдигам щорите.
не познавам ръката, протегната към мен,
окото, което съсредоточено пробива кожата ми.

не нося добрата вест.
не поливам цветята рано сутрин,
нито късно привечер.

детето от огледалото не ме познава.
изпуска ме.

не мърдам.

око на гарван е глухарчето,
което държа в ръката си.

(20. 05. 09.)

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »