бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

развинтени стълби

Posted by late на 12.01.2012

плътта на дървото хищно разполовена
нощно изтеглена до върха на луната

(да четеш напосоки
улицата изтичаща

да криеш тока
пронизващ вените)

хищно разполовен напосоки разтеглен
тъмночерен развинтен убит и убиващ

(да лежиш вертикално
с нокти забити в небето

да стискаш със зъби
плоския гръб на летливото време)

дъбът е дървото листата са бледи
премазва ги погледът изстисква ги шепотът

(да носиш картините в погледа
да впиваш устни в извора

да развинтиш крака си да подскачаш наум
наужким да носиш живота си)

прегаря дъхът от плесен зелен и потънал
надвива викът разтърсващ ребрата небесни

(да знаеш това което не знаеш
да забиваш пръсти в кухия дънер

да идваш и да си отиваш
просто тихо и логично)

развинтен език в развинтени стълби
с развинтени пръсти развинтени кули строи

(да можеш в ступор на пода в нищото
да биговаш хартиен живот в хартиено тяло

да преглъщаш с пръстите думите хлъзгави
да носиш душа на дете претворена в стенен часовник)

пронизан в дланите мраморни тихо заспиваш
хищно разронен в хищната плът на небето

(развинтени стълби развинтват погледа
развинтено притаен в хълбока светещ)

(27.05.2010.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: