бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

тази сутрин

Posted by late на 12.01.2012

на клона
тази
сутрин
закачи
ме
старецът
(про
дъл
жав
ам
игр
ата
с
ду
ми
те)
с обрязан език
прошептя в
ухото ми
старецът
опари ме
дълбоко
зад зъбите
нави ме
изви ме
насочи ме
с раздвоен
език
сега вися
на клона
и шептя на рибите
бъл бъл бъл
лъб лъб лъб
бъллллллллл
лллллллллъб
дланите ми
докосват
дъното
на езика
произвеждат
вълни
в ухото
на стареца
разтрояват
миражите
той плаче
старецът
(дълбоко
дълбоко
дъл
бо
ко
в ухото ми)

(20. 08. 09.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: