бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

03.12.2009:

Posted by late на 12.01.2012

играя с тези думи. защото денят е безформена ниша.
когато ръцете развръзват езика….
пръстта е светлината, която неравно се плъзва из устните.
чуваш ли пръстите? тракат, тракат, тракат….
пъхам носната си кърпа в нечий сух джоб. напускам пространството.
цветът е червен. не винаги ясен. следите са пресни.
отвивам тялото си. изключвам. минутата премигва на неравни интервали.
няколко образа и едно куче препречват желанието ми.
сухо е времето в плиткия джоб.
животът е перкалено кратък за да продължавам да дъвча тази разплута,
протяжна вечнст. няма връзка с предходното стихотворение.
просто думи. цвърчат, жужат. тиганът прегаря.
фигурата е безумно приведена. почти пречупена.
главата примирено се удря в перваза. стъпките са ситни. и плахи.
този старец. този някога-бил-човек, сега скитащ символ в празните орбити.
светлините са лакоми. силуетът примигва.
лявата ми ръка. лявата ми ръка. дясно рамо. дясно рамо.
денят е плах и свенлив. устните ми са топли и хищни.
затварям страницата, затварям прозореца.
есента е тих мираж, развързващ езика ми.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: