бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

петък

Posted by late на 10.02.2012

ръбовете на думите се пропукват
снегът е лавина, заседнала в гърлото
денят е петък
недоизсънувани сънища заклещват погледа
мисълта скимти – безпомощно куче,
без крака, оставило кървав отпечатък
върху бялата пешеходна пътека
слепоочията бумтят – високи светофари,
вбити дълбоко в небето
без дъх устните проговарят в зелено,
червено, оранжево
изреченията са къси, обли и тихи
недъгави. без начало и край
в мъгла обвити, набъбнали, безтегловни

петък е
тя потъва в бялата тишина
присвива механичното си тяло, присяда
ръбовете на думите се пропукват

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: