бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

докато смъртта

Posted by late на 17.02.2012

разхвърляни, минутите оставят белези под коляното
растат часовете, окъпани в студени погледи
изгарят очните дъна, разкъсват времето

ръката, която
и тялото, заключено в тежки намерения
ядат пръстите сочните треви, обвиващи дланите
играят буквите
оставят дълбоки рани върху слепоочието

бумтиш, притеглян от светлината на новия ден, ставаш
вървиш сомнамбулно по крехките нишки на мисълта
тънка. безоблачна
разтваряш сочните устни, шептиш
наум и наяве. в болест и в страх
докато смъртта и во веки веков
прозорците – прегорели от тъмнина,
безмълвно фотографират тишината, обгърнала шията

ставаш. вървиш
тънък, безоблачен
разхвърляни, минутите извайват белези под коляното

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: