бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

когато бурните потоци изплюят дъгата

Posted by late на 19.02.2012

цветята, които държат ръката ми, очите, които четат думите ми, присъствията на всички тези отсъствия, премълчани светове, изписани редове, книги, които не служат за нищо друго освен за надгробни плочи, изтънели, прогнили от времето, в този дом, в който дишат безброй очи, прегорели устни, заплетени в шепоти, удавници в собствените си истории, красиви пръсти, обгръщащи изтънчени шии, топли тела, оплетени едно в друго, нарисувани върху стените, застинали в голотата си, и няма време, в което невидима ръка да посочи изхода, да задвижи механизма и устните да целунат жабата, желанието да изкристализира в овална форма, обточени линии, жадни бедра, приказката да се превърне в реалност, а реалността в блато, зад девет планини, в десета, където внучката ще събуди бабата, когато бурните потоци изплюят дъгата, отлежавала дълбоко в недрата им, няма време, няма ръка, само цветя, които държат очите – присъствията на всички тези отсъствия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: