бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

седем глави, една ламя и три златни ябълки

Posted by late на 20.02.2012

денят е обръч от думи. в сепия цвърчат буквите, оформят безредия и раждат символи. ръката е чадър с разперени пръсти под сиво небе. пясъчен часовник, разложен във времето. чадър. ръка. усмивка в търбуха на древния кит. небето и земята, морето и сушата и малкият йона в дъното на историята. началото изяжда края. краят ражда начало. две и две не прави четири. докато пиша, главата не спира да бумти. минути се свличат от челото, ронят се и хапят. огризки от паметни изречения покриват погледа. свети аквариум в тъмната нощ. луната изгаря езика. мисълта става покорна, смисълът – тромав господин с правоъгълно пенсне, извайва траектории върху павираните улици. мрежа от думи запълва устата. търсенето се превръща в предлагане, предлагането в отдавна забравена проститутка, заключена в кибритена кутия, с овехтяла светлина като окото на минзухар. летят минувачите по безименното авеню – безбуквени, безгласни, прах в прахта, пясък в очите, безжалостни челюсти, розови хълбоци. следят следите смисъла. седем глави, една ламя и три златни ябълки. дъвчат прегорели устните. смятат, броят. вплитат обръч от думи в сепия. денят се затваря. изплезен език, безформен праг. влизаш, а всъщност излизаш. обрамчен от символи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: