бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

върху

Posted by late на 19.03.2012

кожата се стичат устните унесено
усещането тялото във въздуха
потича необятно полъх от ледени вълни
върху езика отдалечен отдалечаващ
топло и влажно вик в ухото бялата нощ
играят пръстите облачни обстрелват небето
листата отлитат настръхват дланите лицето в тях
в пръстта дълбока и влажна стъпките леки
обграждат отминал отминаващ образа стомахът
свит погледът желанието жадно раздува
слабините сърцето диша дървото се вбива
в гърба в двора в шепота диво и остро вали и пада
тежко гърдите ти празни очи празни ръце леглото
смачкан отпечатък писмо от дъното свети
настръхва нощта безлюдни часовете мълчат развързани
погледи под леглото се давят се давиш сам в спомена

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: