бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for април, 2012

туп-туп, туп-туп, туп-туп

Posted by late на 30.04.2012

Advertisements

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

бих могла да пиша и така….

Posted by late на 30.04.2012

поезията е дупка, която води към нищото.
нищото е врата, която отваря други – по-тежки, врати.

бих могла да пиша и така.
сентенциите са криво дуло, заседнало в беззъба мъртва уста.

бих могла да пиша и така.

предпочитам обаче изкривените отражения
на пречупено смугло огледало.

предпочитам ноктите на времето, които скърцат под кожата.
бледите им редове и неистовия шум на следобедната тишина.

предпочитам широко отворените очи по време на див залез.
бледите букви и разранените думи.

птичия шепот в ранната утрин на новородено гробище.
предпочитам. и облизвам разкървавеното лице на утрото.

бих могла
да
пиша
и
така

животът
и
дланите
разранени
в
утробата
му

аз
и
думите
разранени
в
утробата ми

някога бях гарван
който
държеше
в човката си дете

някога косите ми
режеха усмивката
на вятъра

някога нощта
пролазваше
из гърлото ми

като крадец обесен
на най-ярката звезда

някога

м
о
ж
е
х
да
плача
някога

сега
бих могла
и да пиша

по този начин
и всякак

писането е дупка, която води към нищото.

(13.05.09)

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

улиците

Posted by late на 26.04.2012

стърчат
като надгробни плочи.

(гарвани грачат,
мило, протяжно.)

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

окото

Posted by late на 26.04.2012

е подуто.

ранява мислите,
убива тялото.

(погледът срича.)

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

празнотата

Posted by late на 26.04.2012

се увива около
шията.

бели хризантеми
изпълват гърлото.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »