бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Някой пише теб, на теб, за теб, върху теб

Posted by late на 23.06.2012

Яж, пий, погълни моята буква, носи я, пренеси я в мен като закона на едно писмо, станало твое тяло: писмото в себе си. Хитростта на заповедта може най-напред да се остави сама да бъде вдъхновена от простата възможност на смъртта, от риска, който придвижва едно превозно средство към всяко крайно съществуване. Ти чуваш да идва катастрофата. Оттогава, отпечатано от същата черта, дошло от сърцето, смъртното желание събужда в теб движението, което е (противоречиво – добре ме следваш, двойно ограничение, принуденост) да пазиш от забравата това нещо, което със същия удар се излага на смъртта и се отбранява – с една дума, адресът, оттеглянето на таралежа като животно на автопътя, търкалящо се на топка. Някой би желал да го вземе на ръце, за да го изучи и да го разбере, да го пази за себе си, до себе си.

Ти обичаш – да пазиш това в неговата единствена форма, бихме казали в незаменимата буквалност на думата, ако говорехме за поезията, а не само за поетичното изобщо, но нашето стихотворение не се съдържа в имена, даже не и в думи.

Най-напред то е захвърлено по пътищата и по полетата, нещо отвъд езиците, даже ако му се наложи да си спомни, когато то се събира, търкалящо се на топка подир себе си, по-заплашено от всякога в своето оттегляне: тогава то, мислейки, че се защитава, се изгубва.

Жак Дерида, из: „Що е поезия?“ (http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/derida.pdf)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: