бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

моята стая е пълна с тишина. като с памук

Posted by late на 01.09.2012

обожавам дубравка угрешич. стилът й на писане е … бял. като тишината, изпълваща стаята. памучен. (перифразирам думи от текста.) в действителност – дубравка угрешич е царицата на меланхолното, разсъдъчно писане. чела съм въпросната книга преди цял един век. спомням си, че обичах да я чета напосоки. тя позволява това. в определени моменти се държи като дневник, в други е сбор от разкази. истории за хора, места, пречупени през личната история на разказващия. и всичко това е обединено от спомена. спомена за преди. и спомена за сега.

(както казах, четох книгата преди точно един век. горните редове са плод на емоцията, която е останала у мен, след прочита. нищо конкретно не си спомням, но … емоцията е силна. какво по-добро доказателство за наистина добра книга. добрите книги остават дълбоки следи. като добрите човеци. но това е друга тема. аз просто исках да кажа, че коментарът ми за книгата може и да не е точно 1:1 с оригинала (текста), предвид века, който ме дели от прочита, но книгата си струва. и е от онези, дето пожелаваме да имаме в библиотеката си.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: