бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

тишината,

Posted by late на 25.02.2013

в която мисълта изтънява
като фина снежинка,
непринудено кацнала на върха на езика,

е най-тихата тишина.

(тялото се разпада,
само погледът свети.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: