а птицата е черна и глуха

потръпва нечие око
потръпва младата есен
а
лудостта равномерно
между зъбите скърца

восъчна бледа и сочна

(очите ми тежат.

измислям те,
докато кълвеш
самотно в тъмното.)

движиш се

от една точка до друга,
когато се умориш, спираш,
сядаш, ядеш, пиеш, кафе,
кола, вода, пушиш,
ставаш, движиш се,
от една точка до друга,
по навик, защото така трябва,
защото денят се превръща в нощ,
нощта в ден, движиш се, спираш,
сядаш, лягаш, ставаш,
механично, по инерция, движиш се,
докато конците се скъсат,
докато кукловодът се умори
да бъде сърцето в овехтялото тяло.

думата

е дом.
кристален, ясен, точен.

(заключен,
езикът дълго търси изход.

подобно сладкопойна птица в кафез –
ридае иззад решетките,

а въодушевените наблюдатели
си мислят, че пее.)