бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for юли, 2013

cool

Posted by late на 27.07.2013

1

(Luke Worrall photographed by Ram Shergill)

Advertisements

Posted in не е за пропускане | Leave a Comment »

обичам да вися удавена в безкрая (мотото е същото)

Posted by late на 24.07.2013

денят е хаотичен, дишам спокойно, плавно
докато отражението разпръсква светлината
безброй разкривени остриета раздират окото
доволно обтегнати – мислите избуяват
проникват в небето (оголено, оглозгано, шептящо)
сънят се затваря, въпреки тежестта на образите –
живи, натрапчиви, тук и сега, в огън и безкрай
ходилото пари, изоставило тялото, поело посоката
като кораб в изкривен ирис, сляпо око, приветстващо утрото

дишам спокойно
отвъд барикадите
отсам навика
(разстреляни образи
разкървавени усти)

в безкрая
хриптящо око, самотно, удавено

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

calm

Posted by late на 21.07.2013

calm

Posted in не е за пропускане | 2 Коментари »

дъждовна приказка

Posted by late на 21.07.2013

1078657_550895371614513_769373334_o

Posted in не е за пропускане | Leave a Comment »

„4:48 психоза“, сара кейн

Posted by late на 20.07.2013

четох текста преди години. гледах и постановката (със снежина петрова и иво димчев). не помня кое беше първо – постановката или текстът, но и двете оставиха у мен лекото разочарование от прекалено големите очаквания и реалния сблъсък с текста/постановката. и двете бяха като изобразяване на клиничен случай, докато аз търсех поетичните (литературните) измерения на 4:48, часът, когато…. „помежду“ е единствена реалност и сетивата се пръсват от непосилната тежест. когато страховете от „тук“ като делириум изпълват сетивата и ги превръщат в криле, запътили се „отвъд“. очаквах драмата на граничността (като състояние) да избуи в поетичен език и да се плъзне под кожата, карайки сетивата да настръхнат, а буцата в гърлото да тежи. очаквах, защото, когато открих сара кейн, позачетох разни отзиви за текстовете й, които още повече засилиха желанието ми да се добера до нещо, написано от нея. трудността на откриване на пиесите й, засилваше желанието ми да се потопя в онази поетична реалност, която би била още по-категорична от която и да е друга реалност, защото е изстрадана, защото е изживяна.

текстът („4:48 психоза“), който сега не си спомням детайлно, защото го четох преди години, но си спомням (добре) усещането, което той тогава остави у мен, беше текст с охлузена поетичност (литературност), текст-описание-на-клиничен-случай. не че това го прави по-малко драматичен, но определено не го прави въздействащ, по начина, по-който литературността би го направила.

постановката (на десислава шпатова, със снежина петрова и иво димчев), сама по себе си, беше невероятна, играта – превъзходна. иво димчев и снежина петрова, събрани на една сцена, при това не на коя да е, а пропитата с етоса, духа и очарованието на „сфумато“, е изживяване, което не бива да се пропуска. но и тук, що се отнася до текст и опита за представяне на състоянията, породени от него, също липсваше пресъздването/изразяването/изобразяването на онази тънка граница между „тук“ и „отвъд“, между „болестта“ и „бълнуването“. липсваше изобразяването на непосилната лекота на биването-помежду.

някой ден отново ще се върна към „4:48 психоза“, както и с интерес ще прочета и останалите текстове на сара кейн (особено след излизането на „събрани пиеси”, ик „алтера”, 2012). тогава обаче ще бъда освободена от очаквания. и може и да бъда изненадана, кой знае : ).

167608_b

Posted in книга след книга, предстоящо за четене | Leave a Comment »