бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

„4:48 психоза“, сара кейн

Posted by late на 20.07.2013

четох текста преди години. гледах и постановката (със снежина петрова и иво димчев). не помня кое беше първо – постановката или текстът, но и двете оставиха у мен лекото разочарование от прекалено големите очаквания и реалния сблъсък с текста/постановката. и двете бяха като изобразяване на клиничен случай, докато аз търсех поетичните (литературните) измерения на 4:48, часът, когато…. „помежду“ е единствена реалност и сетивата се пръсват от непосилната тежест. когато страховете от „тук“ като делириум изпълват сетивата и ги превръщат в криле, запътили се „отвъд“. очаквах драмата на граничността (като състояние) да избуи в поетичен език и да се плъзне под кожата, карайки сетивата да настръхнат, а буцата в гърлото да тежи. очаквах, защото, когато открих сара кейн, позачетох разни отзиви за текстовете й, които още повече засилиха желанието ми да се добера до нещо, написано от нея. трудността на откриване на пиесите й, засилваше желанието ми да се потопя в онази поетична реалност, която би била още по-категорична от която и да е друга реалност, защото е изстрадана, защото е изживяна.

текстът („4:48 психоза“), който сега не си спомням детайлно, защото го четох преди години, но си спомням (добре) усещането, което той тогава остави у мен, беше текст с охлузена поетичност (литературност), текст-описание-на-клиничен-случай. не че това го прави по-малко драматичен, но определено не го прави въздействащ, по начина, по-който литературността би го направила.

постановката (на десислава шпатова, със снежина петрова и иво димчев), сама по себе си, беше невероятна, играта – превъзходна. иво димчев и снежина петрова, събрани на една сцена, при това не на коя да е, а пропитата с етоса, духа и очарованието на „сфумато“, е изживяване, което не бива да се пропуска. но и тук, що се отнася до текст и опита за представяне на състоянията, породени от него, също липсваше пресъздването/изразяването/изобразяването на онази тънка граница между „тук“ и „отвъд“, между „болестта“ и „бълнуването“. липсваше изобразяването на непосилната лекота на биването-помежду.

някой ден отново ще се върна към „4:48 психоза“, както и с интерес ще прочета и останалите текстове на сара кейн (особено след излизането на „събрани пиеси”, ик „алтера”, 2012). тогава обаче ще бъда освободена от очаквания. и може и да бъда изненадана, кой знае : ).

167608_b

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: