бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

обичам да вися удавена в безкрая (мотото е същото)

Posted by late на 24.07.2013

денят е хаотичен, дишам спокойно, плавно
докато отражението разпръсква светлината
безброй разкривени остриета раздират окото
доволно обтегнати – мислите избуяват
проникват в небето (оголено, оглозгано, шептящо)
сънят се затваря, въпреки тежестта на образите –
живи, натрапчиви, тук и сега, в огън и безкрай
ходилото пари, изоставило тялото, поело посоката
като кораб в изкривен ирис, сляпо око, приветстващо утрото

дишам спокойно
отвъд барикадите
отсам навика
(разстреляни образи
разкървавени усти)

в безкрая
хриптящо око, самотно, удавено

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

«
»
 
%d bloggers like this: