бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

крайна спирка

Posted by late на 01.12.2014

някъде към пет е
някъде в трамвая
слизам качвам се
няколко пъти в същия ред
повтарям това движение
докато вече отдавна не е пет
и отдавна вече няма трамвай
продължавам да стърча
на крайната спирка
поредна в съзнанието ми
отсреща ме наблюдава гарван
вирнал клюн на изток
в очакване на залеза
сядам на тротоара
с поглед вперен в клюна
чертаещ слънчеви миражи
сянката ми бавно поема в шепи
черното петно потопено в залеза
приплъзва се безшумно
в нечии погледи
наредени в безпорядък по тротоарите
очакващи трамвая с който ознаменуват
края на поредния ден
качват се слизат
докато зениците им тихо отразяват
сянка поела залеза в шепите си

(из архива: 2006 г.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: