бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

поздравителна картичка 16

Posted by late на 02.02.2016

здравей,

умората се увива около глезените,
нощта плахо отхапва думите,
които отправям към теб,
в теб, без мисъл
и с ясното съзнание,
че границата е безумно малка,
животът безумно кратък,
а смисълът кръжи напосоки,

като птица, отхапала крилото си
в неистовото желание да прелети хоризонта,

отвъд, където свободата губи очертанията си,
където ръката, с която ти пиша,
се превръща в единствената реалност,
обозрима, кристална и ясна,
като окото на мъртвец, понесъл се нависоко,
като теб, изгубен в моето отсъствие,

като мен, обвита в умората на нощта,
в която ти пиша, без мисъл и с ясното съзнание,
че утрото ще бъде като всички други утра,

заключено между ребрата на деня,
без право на помилване.

пиши, когато постигнеш точните думи,
твоя, в.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: