бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

поздравителна картичка 17

Posted by late на 09.02.2016

здравей,

тази нощ далечен приятел
нагази съня ми,
сградите се извисяваха над мъртви води,
множество погледи слухтяха
около гласовете, притихнали в шепите ми,
приятелят, когото животът отпрати по други склонове,
далечни от моите, поклащаше чело,
подобно часовник без стрелки,
отмерващ необятното безвремие.

споменът сви гнездо в сърцето ми,
липсата отвори рана в гърлото,
приятелят се превърна в глух шепот,
прах при прахта, образ без тяло,
поникнал в окото.

(понякога, като в един друг стих,
искам да ти кажа, че отсъствам.)

нощта глезливо разтваря обятията си,
сплита възел от линиите на жвота ми,

око на врана, без дом,
зорко вгледано в хоризонта.

пиши, когато сънят развърже
ръцете ти,

твоя, в.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: