прегръдката ти

Posted by late в 19.02.2016

отлежава върху моята

като дълго съхранявано вино
чиято пенливост ще заискри

в най-тихия празник

когато ръцете
ще разкъсат паяжината на съня

и ще оформят разпятие

This entry was posted on 19.02.2016 в 21:07 and is filed under когато поезията боде, затвори очи. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, или trackback from your own site.

* »

бодил