бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for март, 2016

първият разбуден слънчев лъч

Posted by late на 31.03.2016

се забоде в окото ми
подкоси краката ми
счупи мисълта ми

сега седя в ъгъла на стаята
вадя стъкълца от джоба си
и си мисля:

с този слънчев лъч в окото накъде?

Advertisements

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

в точно тази минута,

Posted by late на 31.03.2016

имам нужда от нещо отмарящо и дълбоко. без мисъл, само покой.
не дълготрайно, но задължително – покойно.

 

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

поздравителна картичка 18

Posted by late на 21.03.2016

здравей,

тишината се увива около върха на недопушената ми цигара,
димът се разклонява между ребрата на нощта,
притиска дробовете й, разбулва дълбините й,
разлиства мълчанията й, древни и недостъпни,
оловнотежки.

седя в този миг с мисъл за теб,
дъждът кротко отмерва разстоянията,
заличава хоризонтите, отмива грешните думи,
разчленява времето на дребните му съставки,
до пълното му обезличаване,
подобно нощта, която изяжда деня,
за да извае своята плът и своето безвремие.

от пръст и кал, от дъжд и нощ,
на ръба на това изречение,
пониква историята,
без време, кротка и тиха,
на върха на езика,
беззвучен шепот в отвъдното.

(когато дойде синият облак, хвани се здраво за него
и с красив реверанс забий точката,

право в слепоочието на необятната нощ,
после започни да сънуваш,

цветно и шарено, като в детски аквариум.)

твоя,
в.

Posted in поздравителни картички | 1 Comment »

по дъха ще се познаем

Posted by late на 10.03.2016

когато навън е сиво,
в мен е шарено.

(по дъха ще се познаем.)

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

издирва се

Posted by late на 04.03.2016

„разломите“ ме влюбиха в хюстън,
до степен, че издирвам всичко
художествено,
излязло изпод перото й.
започвам търсенето с

„целувката на ангела“.

п.п. единственият минус на „разломи“ е че историите в четирите части се разказват от четири шестгодишни деца, погледите, през които виждат света обаче са доста по-зрели. но ако човек се абстрахира от посочената възраст, се потапя в един дълбок, размислящ разказ, предаден във великолепен стил. мек, топъл, проникновен.

razlomi-nansi-hiustynIMG_20160304_111239_518

Posted in книга след книга | Leave a Comment »