бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for 31.03.2016

първият разбуден слънчев лъч

Posted by late в 31.03.2016

се забоде в окото ми
подкоси краката ми
счупи мисълта ми

сега седя в ъгъла на стаята
вадя стъкълца от джоба си
и си мисля:

с този слънчев лъч в окото накъде?

Реклами

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

в точно тази минута,

Posted by late в 31.03.2016

имам нужда от нещо отмарящо и дълбоко. без мисъл, само покой.
не дълготрайно, но задължително – покойно.

 

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »