бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

поздравителна картичка 8

Posted by late на 19.04.2016

полето днес е осеяно с гарвани които кълват очите на новородените слънчогледи корените им се впиват дълбоко в кожата ми пускат разсейки от днешния ден и боязливо хапят остатъците от снощните ми сънища

устните на детето са прегорели и напукани майката кротко втрива историята с разраненените си длани бащата присвит на кълбо свети някъде в дълбокото

здравей

днес думите ми са тихи спирали въртят се гальовно грижовно пресен дъжд в хранилката на времето

отдавна искам да ти разкажа историята която начева в дъното на ходилата ми промушва най-фините капиляри на тялото ми изсмуква сока им и незабелязано се прокрадва в грапавините на езика ми (малък сноп светлина отразява края който плахо държа в ръцете си)

напоследък в главата ми се пресичат разноцветни алеи със свой почерк и поглед тишините им раждат бели маргарити увиват се около глезените и оставят дълбоки следи

сега когато вече си добре оформен израстък от историята ми (подрязан нарязан залепен) се втренчвам глухо в отсъствието ти и усещам топлината която покълва във вените ми

(самотата е нож с две остриета подобно на обичането разлюлявам я разлюлява ме отхапва ме) всяко едно отсъствие е пространство в повече за погледа ми

обичам да вися така удавена в безкрая (все същото мото) паяците разплитат паяжините си стъпките ухаят на светлосини теменужки водата измива запотените ъгли разтваря мисълта ми и ме отмива почти апокалиптично (сянката ми пуска корени дълбоко в небето)

прегъвам историята си на две биговам края й усуквам пътищата (бащата отрязва китката си забожда я в окото на деня и тежко провисва върху хоризонта майката пее тихо и откъслечно)

обичам когато нощта мълчаливо захапва ухото ми когато денят се превива на две с хладно чело и опровергани намерения

обичам минутите глезливо обвървяващи върховете на пръстите ми обичам отсъствието ти бяло и сочно като дъха на увехнала роза

обичам да обичам без време без граници така
кротко приседнала на ръба на своята история

(знаеш че думите заличават смисъла нали?)

твоя,
в.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: