бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

бих могла да пиша и така…

Posted by late на 09.05.2016

поезията е дупка, която води към нищото.
нищото е врата, която отваря други – по-тежки, врати.

бих могла да пиша и така.
сентенциите са криво дуло, заседнало в беззъба мъртва уста.

бих могла да пиша и така.

предпочитам обаче изкривените отражения
на пречупено кръгло сребърно огледало.

предпочитам ноктите на времето, които скърцат под кожата.
бледите им редове и неистовия шум на следобедната тишина.

предпочитам широко отворените очи по време на див залез.
бледите букви и разранените думи.

птичия шепот в ранната утрин на новородено гробище.
предпочитам. и облизвам разкървавеното лице на утрото.

бих могла
да
пиша
и
така

животът
и
дланите
разранени
върху
челото
му

аз
и
думите
разранени
под
езика ми

някога бях гарван
който
държеше
в човката си дете

някога косите ми
режеха усмивката
на вятъра

някога нощта
пролазваше
из гърлото ми

като крадец обесен
на най-ярката звезда

някога

м
о
ж
е
х
да
плача
някога

сега
бих могла
и да пиша

по този начин
и всякак

писането е дупка, която води към нищото.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: