бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

в безкрая на мълчанието

Posted by late на 10.05.2017

пореден живителен сън днес, от онези, от които не ти се излиза, денят чука отривисто по клепачите, примесен със звуците на будилника, образите от съня, изпълнени с живот, придърпват погледа, сетивата бумтят, притихнали в крехкото пространство, разделящо съня и деня, раздвоена – мисълта се раздвижва, бавно се завърта около невидимата нишка на там и тук, като дервиш, потънал в своя танц, между земята и небето, в безкрая на мълчанието.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: