когато денят преминава в нощ, нощта в сън, сънят в покой, жадуван и очакван, като дъжд след морна суша, оставила тежки следи върху разпуканите устни, неми и жадни, като глухарче в пустиня – краткият миг на свечеряването, бленуван мираж, в който жаждата да разполагаш единствено и изцяло със себе си се превръща в реалност, прохладна, живителна, своя.
Advertisements
