бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

леката прохлада на свечеряването,

Posted by late в 27.06.2017

когато денят преминава в нощ, нощта в сън, сънят в покой, жадуван и очакван, като дъжд след морна суша, оставила тежки следи върху разпуканите устни, неми и жадни, като глухарче в пустиня – краткият миг на свечеряването, бленуван мираж, в който жаждата да разполагаш единствено и изцяло със себе си се превръща в реалност, прохладна, живителна, своя.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

 
%d блогъра харесват това: