бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

леката прохлада на свечеряването,

Posted by late на 27.06.2017

когато денят преминава в нощ, нощта в сън, сънят в покой, жадуван и очакван, като дъжд след морна суша, оставила тежки следи върху разпуканите устни, неми и жадни, като глухарче в пустиня – краткият миг на свечеряването, бленуван мираж, в който жаждата да разполагаш единствено и изцяло със себе си се превръща в реалност, прохладна, живителна, своя.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: