бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for юли, 2017

тежка работна седмица,

Posted by late на 28.07.2017

чийто край не се вижда: месецът на отпуските и забавеният работен ритъм преминават покрай погледа, част от паралелна реалност, която закачливо заявява себе си, като дете в безгрижната омая на лятото.

Advertisements

Posted in разни | Leave a Comment »

дъждът

Posted by late на 26.07.2017

пробужда желанието ми за бавно живеене, дълбъко-дълбоко в себе си, в прохладата на тишината или сред думите на приятно написан текст, понасящ мисълта в необятните хоризонти на нечии други изживени тишини.

Posted in разни | Leave a Comment »

гръмотевиците

Posted by late на 25.07.2017

са посинели от студ
целувки.

вбиват се остро в лицето,
а то се разтяга в усмивка.

безплътна и тиха.
слънчева.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

в междуредията на дъжда

Posted by late на 03.07.2017

се е загнездила тежка мисъл, която не позволява на дробовете да вдишат живителната прохлада: по-голямата част от живота на човек преминава в 8-10-15-часов работен ритъм, като животинче в клетка, човекът върти колелото на своето ежедневие, оразмерено по часове и срокове, върти и си мисли, че живее, а някъде, отвъд този затвор, се разстила покоят, изворът на биването в и със себе си.

Posted in разни, сентенции от чекмеджето | Leave a Comment »