бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for септември, 2018

поема за бащата

Posted by late в 01.09.2018

 

сънят, в който една поема за бащата,
„едно от най-добрите ти писания“,
каза той и поиска да му я дам,
давайки ми в замяна букет
с картичка-некролог,
изникваща из цветята,

като поздравителна картичка,
адресирана към някой,
който вече не е сред живите,
понесъл се нависоко,
където погледът не стига,

за разлика от гласа на поемата,
която още не бях написала,
но сънят бе измайсторил вместо мен
и й бе вдъхнал живот чрез неговите думи
и желанието да му я дам,

за да я прикрепи към картичката-некролог,
да я прочете този, който вече не вижда,
да я чуе този, който вече не чува,
да я издиша, този, който вече няма дъх,

докато дробовете на живите
се издуват в съня,
необременени от спомена,
в който една поема за бащата
избуява сред букет цветя,
небрежно оставен на масата.

Advertisements

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »