бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

поема за бащата

Posted by late в 01.09.2018

 

сънят, в който една поема за бащата,
„едно от най-добрите ти писания“,
каза той и поиска да му я дам,
давайки ми в замяна букет
с картичка-некролог,
изникваща из цветята,

като поздравителна картичка,
адресирана към някой,
който вече не е сред живите,
понесъл се нависоко,
където погледът не стига,

за разлика от гласа на поемата,
която още не бях написала,
но сънят бе измайсторил вместо мен
и й бе вдъхнал живот чрез неговите думи
и желанието да му я дам,

за да я прикрепи към картичката-некролог,
да я прочете този, който вече не вижда,
да я чуе този, който вече не чува,
да я издиша, този, който вече няма дъх,

докато дробовете на живите
се издуват в съня,
необременени от спомена,
в който една поема за бащата
избуява сред букет цветя,
небрежно оставен на масата.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

 
%d блогъра харесват това: