бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for октомври, 2018

юмрук

Posted by late в 30.10.2018

след дълъг работен ден, умората се е свила в юмрук, готова да нанесе последен удар върху междуредията на деня, по-кратък от вчера, по-тих от утре, посинял от захапката на нощта – справедлив арбитър на този неравен двубой, в който трябва поглъща искам, докато животът бавно се изплъзва с всяко поредно вдишване.

Реклами

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

днес:

Posted by late в 26.10.2018

събудих се с усещане за петък, но мисълта ми отсече „четвъртък е, имаш още два дена до края на работната седмица“, с което прекърши усещането, но не и реалността на петъка, след миг – остатък от съня ми изплува в погледа: на някакво място сме се събрали познати и говорим за идеите, аз заключавам: „лесно е да се (съз)дават идеи, изкуство е да бъдат реализирани“, после навлязох в деня, следобед слънцето навлезе в мен, докато с наслада обвървявах познати улици, проведох три телефонни разговора, три пъти се разминах с позната, после дойде радостната вест за раждането на два живота, денят преваляше, „слабият човек е слаб, защото си позволява да се чувства така“, споделих в разговор и се отправих към болницата, да посетя приятел, нощта се спускаше, когато постигнах дома си, вдишах уюта му и тъкмо да започна да пиша, ме сполетя вестта за смъртта на един живот, което ме върна в детството, защото този жовот тогава беше в зрелостта си, а аз бях малка и светът ми беше до коленете, след всичко това се замислих над знаменията на днешния ми ден, който очерта линията на живота, толкова естествено и така категорично, като момента, в който пиша настоящите редове, полубудна и полузаспала, като началото и края на настоящата история.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

той

Posted by late в 23.10.2018

отглежда паяжини в мозъка си,
с ужас приема всяка мисъл,
застрашаваща да покоси реколтата му,
затова я убива още в зародиш –
прекършен стрък, без право на помилване.

изтощен от тези убийства,
умилен от паяжинното си царство,
той потъва в тъмнината на своето доволство,
прегризва връзката си с живота,
заключва думите, отрязва порива на дните
и – така, без мисъл, се носи по течението –

кухо тяло, оплетено в паяжината
на безсмисленото си съществуване.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

когато

Posted by late в 17.10.2018

когато спокойствието се изнизва през прозореца на душата, леко открехнат, за да влиза свеж въздух, когато несправедливостта пронизва дробовете на мисълта, когато тялото се превива под напора на безредието, когато хаосът разяжда ежедневието,

се прибираш в себе си и търсиш най-тихата дума, обич, обич към живота, дар от бога, който не бива и за миг да бъде пропиляван заради невежеството на другите,

тогава за пореден път осъзнаваш – няма път към спокойствието, спокойствието е пътят, а твоят път е съкровен и единствен, преградите по него, които преодоляваш с благ поглед, са бисерите на смисъла, без който всяка истина би била непостижима.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така, когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

благодаря

Posted by late в 16.10.2018

всичко е прекрасно, когато завършва прекрасно. благодаря за този ден, в който отново трябваше да преодолявам себе си, да оглаждам ръбовете си и да постигам смирението – дара на мъдростта.

п.п. думата благодаря е благ дар, който ни спохожда винаги, когато постигаме доброто в себе си.

Posted in разни, сентенции от чекмеджето | Leave a Comment »