бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

той

Posted by late в 23.10.2018

отглежда паяжини в мозъка си,
с ужас приема всяка мисъл,
застрашаваща да покоси реколтата му,
затова я убива още в зародиш –
прекършен стрък, без право на помилване.

изтощен от тези убийства,
умилен от паяжинното си царство,
той потъва в тъмнината на своето доволство,
прегризва връзката си с живота,
заключва думите, отрязва порива на дните
и – така, без мисъл, се носи по течението –

кухо тяло, оплетено в паяжината
на безсмисленото си съществуване.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

 
%d блогъра харесват това: