бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for the ‘думите могат да бъдат изписани и така’ Category

проза

юмрук

Posted by late в 30.10.2018

след дълъг работен ден, умората се е свила в юмрук, готова да нанесе последен удар върху междуредията на деня, по-кратък от вчера, по-тих от утре, посинял от захапката на нощта – справедлив арбитър на този неравен двубой, в който трябва поглъща искам, докато животът бавно се изплъзва с всяко поредно вдишване.

Реклами

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

днес:

Posted by late в 26.10.2018

събудих се с усещане за петък, но мисълта ми отсече „четвъртък е, имаш още два дена до края на работната седмица“, с което прекърши усещането, но не и реалността на петъка, след миг – остатък от съня ми изплува в погледа: на някакво място сме се събрали познати и говорим за идеите, аз заключавам: „лесно е да се (съз)дават идеи, изкуство е да бъдат реализирани“, после навлязох в деня, следобед слънцето навлезе в мен, докато с наслада обвървявах познати улици, проведох три телефонни разговора, три пъти се разминах с позната, после дойде радостната вест за раждането на два живота, денят преваляше, „слабият човек е слаб, защото си позволява да се чувства така“, споделих в разговор и се отправих към болницата, да посетя приятел, нощта се спускаше, когато постигнах дома си, вдишах уюта му и тъкмо да започна да пиша, ме сполетя вестта за смъртта на един живот, което ме върна в детството, защото този жовот тогава беше в зрелостта си, а аз бях малка и светът ми беше до коленете, след всичко това се замислих над знаменията на днешния ми ден, който очерта линията на живота, толкова естествено и така категорично, като момента, в който пиша настоящите редове, полубудна и полузаспала, като началото и края на настоящата история.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

когато

Posted by late в 17.10.2018

когато спокойствието се изнизва през прозореца на душата, леко открехнат, за да влиза свеж въздух, когато несправедливостта пронизва дробовете на мисълта, когато тялото се превива под напора на безредието, когато хаосът разяжда ежедневието,

се прибираш в себе си и търсиш най-тихата дума, обич, обич към живота, дар от бога, който не бива и за миг да бъде пропиляван заради невежеството на другите,

тогава за пореден път осъзнаваш – няма път към спокойствието, спокойствието е пътят, а твоят път е съкровен и единствен, преградите по него, които преодоляваш с благ поглед, са бисерите на смисъла, без който всяка истина би била непостижима.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така, когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

целувката е въпрос на оцеляване

Posted by late в 18.06.2018

дъждовни сълзи и гръмотевични усмивки прорязват окото на деня. „навън“, „хора“, „чадъри“ са относителни понятия в настоящата минута. размазани петна, стичащи се по прозорците. бурята – ненаситна любовница, разпорстира морното си туловище върху изнемощелите ребра на града. целувката е въпрос на оцеляване. ноктите се вбиват в сърцето. пулсът, задъхан, се скрива зад ъгъла. до другата минута, до другия ден. когато върху хоризонта ще се стичат други истории.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

Добрият приятел

Posted by late в 29.01.2018

Добрият приятел е като целебен извор. Търсещите изцерение неистово посягат към него, протягат увехналите си души и жадно пият. Добрият приятел приема жадните, разтваря необятните хоризонти на духа си и милва изтерзаните им погледи. Изпълва с покой изнурените им мисли, влива мощ в изхабените им сърца. Усетили лековитата му сила, търсещите изцерение изпадат в самозабрава, ненаситно протягат обгорелите си езици, впиват хищните си зъби в крехкото сърце на добрия приятел. Забравили простата истина, че приятелството е двупосочен обмен, като пиявици изсмукват живителните сокове на отворилия обятията си за тях. Добрият приятел обаче притежава остър инстинкт за самосъхранение. Когато се поругаят с добротата му, добрият приятел се оттегля в живителния си покой и с широко отворени сетива продължава пътя на своето израстване. Кроткият му поглед озарява стъпките му. Благата му усмивка се разстила в необятността. Продължава пътя си, добрият приятел, и знае, че един ден ще срещне себеподобни, с които ще може да изживее насладата на истинското приятелство. Което взима, но и дава. Приятелството, озарено от висотата на зрелите души.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така, разни | Leave a Comment »