бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for the ‘думите могат да бъдат изписани и така’ Category

проза

вероятно, все някога, ще ме постигне

Posted by late на 07.04.2017

преди време, в съня си постигнах град с две половини – стара и осъвременена, и с много труден преход между двете. когато попаднеш в едната, трудно намираш път към другата. в този сън успях да пребивавам и в двете части на града. много трудно намерих свързващия ги път. толкова трудно, че когато отново попаднах в осъвременената част, въобще не знаех как да се завърна в старата. интересното в цялата история е, че през някакви интервали от време сънищата ми отново ме връщат във въпросния град. винаги само в едната половина – новата.

сюжетът във всички тези сънища е сходен – споменът за старата част на града ме тегли към себе си, търся пътя, разказвам на пребиваващите в съня ми хора за привлекателната стара половина на града, питам не знаят ли случайно как да стигна дотам, някои се сещат за нея, но така и не успяват да ме упътят. и аз отново се събуждам. с голяма въпросителна в погледа.

предната нощ отново ме споходи този град. едната му половина и споменът за другата. отново не можах да я постигна, да превърна този спомен в реалност.

пребиваването ми в новата половина е спокойно. не ми е неприятно, че съм там. но винаги когато съм в нея, се сещам за другата и за невъзможния път до там. вероятно, все някога, в някой сън, ще ме постигне. като ефирен бриз косите ми ще разпилее, ще приседне кротко с мен на прага, ще си кажем две-три сладки думи в знак на поздрав и ще се усмихнем, вгледани в залеза на дните :-).

Advertisements

Posted in думите могат да бъдат изписани и така, разни | Leave a Comment »

денят

Posted by late на 11.06.2016

е пепел, пепелта е роза, розата е дъх, вкоренен дълбоко в езика. окото – хищно и морно, потъва в нощта. звездите зъзнат.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

странен сън:

Posted by late на 18.05.2016

странен сън: сънувах, че се събуждам и виждам, че съм с обувки на краката си. погледнах невярващо и се върнах към леглото, да преценя как пък така съм заспала с обувки – би било неудобно (най-малкото). сядам на леглото и забелязвам, че съм с две различни обувки, като едната е от чифт, който скоро прибрах в един кашон, защото е есенно-зимен (чифтът). това разкритие ме притесни, защото показваше, че няма как да съм заспала с обувки, по-скоро някой ме беше обул. докато се обвивах в притеснение от това осъзнаване, видях, че коридорът е застлан с нещо, което би трябвало да е покривало за легло, но не е от моята къща. и съвсем се изплаших. явно беше, че някой е влизал в дома ми, докато съм спяла. и се събудих. но най-интересното в този сън беше, усещането, че съм будна. че се будя, ставам от леглото и осъзнавам, че съм с обувки на краката си, докато всъщност сънувам, че се събуждам, ставам от леглото и осъзнавам, че съм с обувки на краката си, поглеждам невярващо и се връщам към … началото на този разказ.

(18.05.2015 г.)

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

в точно тази минута,

Posted by late на 31.03.2016

имам нужда от нещо отмарящо и дълбоко. без мисъл, само покой.
не дълготрайно, но задължително – покойно.

 

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

в края на днешния непетък,

Posted by late на 02.03.2016

усещането за петък е в своя апогей, навиците моделират сетивата, тялото следва своя ход, мислите си мислят, че проправят пътеки, нови хоризонти, отвъд кръговрата на часовниковата стрелка, седмицата, месеците, годината, докато в края на поредния непетък се изправят пред хладната истина, вплетени, подобно муха в крехката паяжина, невинна плячка на паяка-навик.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »