бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for the ‘думите могат да бъдат изписани и така’ Category

проза

когато

Posted by late в 17.10.2018

когато спокойствието се изнизва през прозореца на душата, леко открехнат, за да влиза свеж въздух, когато несправедливостта пронизва дробовете на мисълта, когато тялото се превива под напора на безредието, когато хаосът разяжда ежедневието,

се прибираш в себе си и търсиш най-тихата дума, обич, обич към живота, дар от бога, който не бива и за миг да бъде пропиляван заради невежеството на другите,

тогава за пореден път осъзнаваш – няма път към спокойствието, спокойствието е пътят, а твоят път е съкровен и единствен, преградите по него, които преодоляваш с благ поглед, са бисерите на смисъла, без който всяка истина би била непостижима.

Advertisements

Posted in думите могат да бъдат изписани и така, когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

целувката е въпрос на оцеляване

Posted by late в 18.06.2018

дъждовни сълзи и гръмотевични усмивки прорязват окото на деня. „навън“, „хора“, „чадъри“ са относителни понятия в настоящата минута. размазани петна, стичащи се по прозорците. бурята – ненаситна любовница, разпорстира морното си туловище върху изнемощелите ребра на града. целувката е въпрос на оцеляване. ноктите се вбиват в сърцето. пулсът, задъхан, се скрива зад ъгъла. до другата минута, до другия ден. когато върху хоризонта ще се стичат други истории.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

а тя ще бъде цяла и плътна и ще изпълва със слънчев отблясък деня ми

Posted by late в 19.01.2018

образи от снощния ми сън са полепнали върху клепачите, влизат в погледа, премрежват тук-и-сега-то на делничните занимания, отвличат мислите и чертаят отвъдни хоризонти. история липсва, само образи, секундни, откъслечни, извикващи бледи усещания. крехки, леко остри, натрапчиви, с привкус на друга реалност, която въпреки, че е влязла през съня, е осезаема, будна, истинска и в никакъв случай – въображаема. жалко, че не успявам да сглобя пъзела от образи и да уплътня историята. може би, сънят, който ме очаква тази нощ, ще успее да събуди историята и да я захрани с живителни сили, които ще й помогнат да се разгърне в целия си блясък на сутринта, когато ще отворя очи и ще навляза в поредните делнични занимания, а тя ще бъде цяла и плътна и ще изпълва със слънчев отблясък деня ми.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

вероятно, все някога, ще ме постигне

Posted by late в 07.04.2017

преди време, в съня си постигнах град с две половини – стара и осъвременена, и с много труден преход между двете. когато попаднеш в едната, трудно намираш път към другата. в този сън успях да пребивавам и в двете части на града. много трудно намерих свързващия ги път. толкова трудно, че когато отново попаднах в осъвременената част, въобще не знаех как да се завърна в старата. интересното в цялата история е, че през някакви интервали от време сънищата ми отново ме връщат във въпросния град. винаги само в едната половина – новата.

сюжетът във всички тези сънища е сходен – споменът за старата част на града ме тегли към себе си, търся пътя, разказвам на пребиваващите в съня ми хора за привлекателната стара половина на града, питам не знаят ли случайно как да стигна дотам, някои се сещат за нея, но така и не успяват да ме упътят. и аз отново се събуждам. с голяма въпросителна в погледа.

предната нощ отново ме споходи този град. едната му половина и споменът за другата. отново не можах да я постигна, да превърна този спомен в реалност.

пребиваването ми в новата половина е спокойно. не ми е неприятно, че съм там. но винаги когато съм в нея, се сещам за другата и за невъзможния път до там. вероятно, все някога, в някой сън, ще ме постигне. като ефирен бриз косите ми ще разпилее, ще приседне кротко с мен на прага, ще си кажем две-три сладки думи в знак на поздрав и ще се усмихнем, вгледани в залеза на дните :-).

Posted in думите могат да бъдат изписани и така, разни | Leave a Comment »

денят

Posted by late в 11.06.2016

е пепел, пепелта е роза, розата е дъх, вкоренен дълбоко в езика. окото – хищно и морно, потъва в нощта. звездите зъзнат.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »