бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for the ‘думите могат да бъдат изписани и така’ Category

проза

денят

Posted by late на 11.06.2016

е пепел, пепелта е роза, розата е дъх, вкоренен дълбоко в езика. окото – хищно и морно, потъва в нощта. звездите зъзнат.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

странен сън:

Posted by late на 18.05.2016

странен сън: сънувах, че се събуждам и виждам, че съм с обувки на краката си. погледнах невярващо и се върнах към леглото, да преценя как пък така съм заспала с обувки – би било неудобно (най-малкото). сядам на леглото и забелязвам, че съм с две различни обувки, като едната е от чифт, който скоро прибрах в един кашон, защото е есенно-зимен (чифтът). това разкритие ме притесни, защото показваше, че няма как да съм заспала с обувки, по-скоро някой ме беше обул. докато се обвивах в притеснение от това осъзнаване, видях, че коридорът е застлан с нещо, което би трябвало да е покривало за легло, но не е от моята къща. и съвсем се изплаших. явно беше, че някой е влизал в дома ми, докато съм спяла. и се събудих. но най-интересното в този сън беше, усещането, че съм будна. че се будя, ставам от леглото и осъзнавам, че съм с обувки на краката си, докато всъщност сънувам, че се събуждам, ставам от леглото и осъзнавам, че съм с обувки на краката си, поглеждам невярващо и се връщам към … началото на този разказ.

(18.05.2015 г.)

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

в точно тази минута,

Posted by late на 31.03.2016

имам нужда от нещо отмарящо и дълбоко. без мисъл, само покой.
не дълготрайно, но задължително – покойно.

 

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

в края на днешния непетък,

Posted by late на 02.03.2016

усещането за петък е в своя апогей, навиците моделират сетивата, тялото следва своя ход, мислите си мислят, че проправят пътеки, нови хоризонти, отвъд кръговрата на часовниковата стрелка, седмицата, месеците, годината, докато в края на поредния непетък се изправят пред хладната истина, вплетени, подобно муха в крехката паяжина, невинна плячка на паяка-навик.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »

осем и половина е идеален час за…

Posted by late на 26.02.2016

дърветата се разбуждат, спирките събират сънливи хора (със сиви сънища, за да продължат с-тата), утрото мирише на препечен хляб и спомен за друг разбуждащ се град, телефонът мълчи, а кафето е топло и парещо, жените прескачат канавките, в рим е седем и половина, на гарата в улм, върху черен парцал, току пред входа, са насядали младежи в черни дрехи, в съня си к. очаква х. да се изкаже за свинското месо, след което бързо ще вдигне слушалката, за да чуе д., по паветата се разхождат тънки хартийки, плътта на уличната торба не е удържала порива на нощния вятър, магазините са полупразни, погледите – мъркащи, кафенетата в солун преглъщат на бавни обороти първите забързани клиенти, тишината е прозрачна, к. сяда на обичайната маса, шумът в ушите й е плътен и шарен, създава й усещане за реалност, полага крак върху крак, кутията с цигари оставя бяло, празно петно, смътен спомен за глас, прав и сочен, леко къдрав в извивките, цигарата плътно пристяга устните й, к. оставя бялото петно да се слее с първата струя издишан дим, осем и половина, улиците пълзят в очакване да запълнят утробите си, уличните лампи заспиват, х. внимателно изстисква последната доза сън, под завивките е топло и уютно, пантофите са хладни, а погледът от снощи прищипва кожата, дращи и вие, осем и половина, прекалено ранен час за ставане, навън забързани клаксони разменят поздрави, д. бавно оставя слушалката, гласовете не спират да дъхтят в тила й, въздухът трепти и заваля думи в ухото й, осем и половина е, пръстите се задвижват от само себе си, търсят верния такт, следват ритъма на гласовете, дълбоко в погледа на д. – върни се към началото –

(януари, 2009)

Posted in думите могат да бъдат изписани и така | Leave a Comment »