бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for the ‘книга след книга’ Category

скоро дочетох

изкушението дебне

Posted by late на 26.05.2016

1все още не съм постигнала базара на книгата, но вече се сдобих с четири книги (днешните три – на снимката тук), прилично намалени, като на базара, с разликата, че докато ги избирам, около мен цари приятна тишина, необременена от базарната глъчка. на това му казвам благодатен улов, дарът на дебнещото изкушение :-).

Posted in предстоящо за четене | Leave a Comment »

за словото – с любов :-)

Posted by late на 24.05.2016

отбелязах празника с подобаваща покупка.
интересът към книгата е всеобщ –

в моя дом всички почитаме словото 🙂

IMG_20160524_172149IMG_20160524_172110IMG_20160524_172100IMG_20160524_172057IMG_20160524_172035IMG_20160524_172027IMG_20160524_172021IMG_20160524_172017IMG_20160524_171959IMG_20160524_171906IMG_20160524_172205

 

Posted in предстоящо за четене, щрак щрак щрак | Leave a Comment »

издирва се

Posted by late на 04.03.2016

„разломите“ ме влюбиха в хюстън,
до степен, че издирвам всичко
художествено,
излязло изпод перото й.
започвам търсенето с

„целувката на ангела“.

п.п. единственият минус на „разломи“ е че историите в четирите части се разказват от четири шестгодишни деца, погледите, през които виждат света обаче са доста по-зрели. но ако човек се абстрахира от посочената възраст, се потапя в един дълбок, размислящ разказ, предаден във великолепен стил. мек, топъл, проникновен.

razlomi-nansi-hiustynIMG_20160304_111239_518

Posted in книга след книга | Leave a Comment »

разломна неделя

Posted by late на 28.02.2016

оставащите часове от неделята ще бъдат разломни,
обгърнати от топлия и мек език на нанси хюстън.

razlomi-nansi-hiustyn

Posted in книга след книга | Leave a Comment »

започвам третата си книга за 2016 г.,

Posted by late на 26.01.2016

„о163854_bще тогава лисицата е била ловец“, като стила на автора си – херта мюлер, сграбчващ с прецизността на умел ловец. след „зверчето в сърцето ти“, херта се нареди сред любимите ми автори. от онези, чиито редове искаш никога да не свършват и чийто стил никога да не се променя. в повечето случаи един и същият почерк на даден автор втръсва. книга след книга, редовете му стават толкова познати, че убиват смисъла от последващо четене. херта е изключението, опровергаващо общото правило. моето изключение. което ме кара да потъвам в редовете й със същото удоволствие, както когато я открих за първи път. не с „всичко свое нося със себе си“, където стилът й не е така пленителен, както в „зверчето в сърцето ти“ и в книгата, която започвам сега. ловецът, притаил диханието си в очакване на следващия зажаднял читател.

Posted in книга след книга | Leave a Comment »