бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for the ‘когато поезията боде, затвори очи’ Category

той

Posted by late в 23.10.2018

отглежда паяжини в мозъка си,
с ужас приема всяка мисъл,
застрашаваща да покоси реколтата му,
затова я убива още в зародиш –
прекършен стрък, без право на помилване.

изтощен от тези убийства,
умилен от паяжинното си царство,
той потъва в тъмнината на своето доволство,
прегризва връзката си с живота,
заключва думите, отрязва порива на дните
и – така, без мисъл, се носи по течението –

кухо тяло, оплетено в паяжината
на безсмисленото си съществуване.

Advertisements

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

когато

Posted by late в 17.10.2018

когато спокойствието се изнизва през прозореца на душата, леко открехнат, за да влиза свеж въздух, когато несправедливостта пронизва дробовете на мисълта, когато тялото се превива под напора на безредието, когато хаосът разяжда ежедневието,

се прибираш в себе си и търсиш най-тихата дума, обич, обич към живота, дар от бога, който не бива и за миг да бъде пропиляван заради невежеството на другите,

тогава за пореден път осъзнаваш – няма път към спокойствието, спокойствието е пътят, а твоят път е съкровен и единствен, преградите по него, които преодоляваш с благ поглед, са бисерите на смисъла, без който всяка истина би била непостижима.

Posted in думите могат да бъдат изписани и така, когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

поема за бащата

Posted by late в 01.09.2018

 

сънят, в който една поема за бащата,
„едно от най-добрите ти писания“,
каза той и поиска да му я дам,
давайки ми в замяна букет
с картичка-некролог,
изникваща из цветята,

като поздравителна картичка,
адресирана към някой,
който вече не е сред живите,
понесъл се нависоко,
където погледът не стига,

за разлика от гласа на поемата,
която още не бях написала,
но сънят бе измайсторил вместо мен
и й бе вдъхнал живот чрез неговите думи
и желанието да му я дам,

за да я прикрепи към картичката-некролог,
да я прочете този, който вече не вижда,
да я чуе този, който вече не чува,
да я издиша, този, който вече няма дъх,

докато дробовете на живите
се издуват в съня,
необременени от спомена,
в който една поема за бащата
избуява сред букет цветя,
небрежно оставен на масата.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

гръмотевиците

Posted by late в 25.07.2017

са посинели от студ
целувки.

вбиват се остро в лицето,
а то се разтяга в усмивка.

безплътна и тиха.
слънчева.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

любов

Posted by late в 12.08.2016

хладно. почти есенно.
с дъх на междуредия.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »