бодил

(ноктите – изрязани, нали?)

Archive for the ‘когато поезията боде, затвори очи’ Category

гръмотевиците

Posted by late на 25.07.2017

са посинели от студ
целувки.

вбиват се остро в лицето,
а то се разтяга в усмивка.

безплътна и тиха.
слънчева.

Advertisements

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

любов

Posted by late на 12.08.2016

хладно. почти есенно.
с дъх на междуредия.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

тя

Posted by late на 03.08.2016

става от фотьойла.
приближава се (бавно)
до прозореца.
пали цигара. усмивката й
пробива стъклото,
прикрепя се за
крилото на някаква
ранобудна птица,
примъква се в окото й
и – притихва. в бяло.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

вдъхновението

Posted by late на 08.07.2016

хапе и оставя следи в мислите.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »

гласът

Posted by late на 28.06.2016

е дрезгав и пивък.
утрото нахално се впива под кожата.

Posted in когато поезията боде, затвори очи | Leave a Comment »